Най-лесният начин за достигане до Алберобело е с влак, които ще вземете от Бари. Пътят с влак е 1 час и 30 минути, цената му е 4 евро. Влакове има почти на всеки час и дори да изпуснете някой няма да е фатално. С автомобил пътя е 1 час. Можете да влезете на официалната уеб страница на града, за да видите картата на града.

До 14-ти век територията на Алберобело е била напълно непозната. Принцът на Татанто, Робърт Д’Анжу открива местността и дава нареждане на това място да бъдат построени трулите, първоначално са построени 1000 и след това започва броя им да се увеличава.

Къщите са изградени изцяло от варовикови блокове, събирани от област намираща се в близост до града. Те са изградени директно върху скали, които служат за основа. Стените образуват правоъгълна конструкция, стайте са двойни, имат пробити малки прозорчета. Камини и фурни са издълбани директно в стените. Покривите са изградени от сиви варовикови плочи, наречени, чианче или чианкареле. Изумителна е системата за оттичането на дъждовната вода, която се стича по покрива и през специални канали се спуска надолу през основата, като не успява да се задържи дори и за минута. От страни на къщурките има тесни каменни стъпала, които водят до покрива.

Интериорът на къщите включва дървени елементи като каси и сводести ниши. Подът на повечето от къщите, които има втори етаж също е изграден от дърво. Покривите са небоядисани, а образувалите се там мъхове и лишей имат митологична и религиозна стойност.

Най-посещаваната част от Алберобело е Рионе Монти, квартал разположен на склон, които има невероятен изглед към града. Състои се от няколко тесни улички, които се извиват нагоре по склона. Изгледа на хълмчето е живописно, както от далече, така и от близко. Докато се изкачвате по някоя от уличките, можете да си закупите сувенир или да седнете да изпиете едно питие в някои от баровете по хълма, или да обядвате паста с чаша вино в съблазнителните къщи за гости. Храната там е несравнима заради автентичността на приготвяне на специалитетите. Въпреки, че областта е много посещавана цените на повечето услуги са сравнително ниски, заради огромната конкуренция, което е само от ваша полза. Със сигурност ще бъдете съблазнявани от собствениците с екстри като панорамна тераса, безплатно вино, безплатна вечеря и други.

Цялото градче е изпълнено с много малки барове и магазини. Ако решите можете да хапнете в някой ресторант или пицария разположени в някоя трула на открита тераса. По главната улица има типични италиански барове и малки хранителни магазини. Всеки четвъртък на тази улица можете да си купите подове и зеленчуци на много достъпни цени. В центъра на града има два големи ресторанти, които предлагат на своите туристи отлична храна на „нормални” цени. Цените в ресторантите са значително по-високи отколкото в трулите, но като се замисли човек по-добре да даде повече средства и да се нахрани както трябва отколкото да дава непрекъснато пари за дребни неща и да е непрекъснато гладен. Ресторантите предлагат по нещо за всеки вкус (включително и мешана скара и шопска салата). В Ла Кантина можете да наблюдавате майстор – готвача как готви специалитетите си.

Главният площад на града Пиаца дел Пополо е приятно открито пространство с маси и пейки, на които можете да седете да си вземете глътка въздух. Площадът се намира в близост до църквата „Санта Лусия” и почти всички туристи сядат в някоя от беседките на площада да наслаждават на страхотната гледка. Близо до площада е градския музей „Територио”. Музеят ще ви изуми, защото той е направен от 10 трули обединени в една. В музея ще видите историята на създаването на трулите и как хората са живеели в тях в миналото. Алберобело има и други по-малки музей, които обаче се използват от туристите да си закупуват сувенири. Някой от по-интересните от тях са: Музея на виното и музея на зехтина. Ако се затруднявате в ориентирането си в града от туристическия информационен център в Каса Д’Аморе ще ви дадат напътствия за свободни хотели и забележителности.

Ако имате кола или в краен случай с градския транспорт можете да обиколите околностите на града. Мартина Франка е също малко бароково градче, което се намира в непосредствена близост до Алберобело. Локоротондо е малък исторически център, разположен на хълм, има страхотна гледка към трулите. По пътя към Бари е Кастелана Гроте област изпълнена с много пещери, който си струва да разгледате.

Всичко това, съчетано с огромни зелени палми, невероятно красиви, малки градини с чудновати цветя и милите, приветливи местни хора, прави градчето наистина уникално място, което си заслужава да посетите и до края на живота си няма да забравите.

Когато пътувате към Алберобело си мислите защо всички хора около вас, които вече са го виждали, са толкова въодушевени и щастливи. И се чудите какво толкова мога да видя, което не съм виждал, наистина ли има нещо, което дори не мога да си представя? Какво ли ще ми разкажат за това място? Но още след първите минути в града разбирате, че вече сте се влюбили в него и наистина има милиони причини затова. Започвате да си мислите, че това е един прекрасен сън, но не – истина е! Затова напомнят усмихнатите и приветливи местни хора, които са щастливи да видят как малкият им град кара туристите да онемеят.

Млади, стари…всички са усмихнати и изпълнени с приятни емоции, които предават на околните. Удивително е, особено за човек живял само в България, да открие място, което е толкова изумително красиво, чисто, уникално, при това пълно само с усмихнати и любезни хора.

Малкото градче се намира в провинция Бари, столица на регион Апулия, североизточна Италия, (Apulia, а на италиански – Puglia). Има около 11 000 жители и е известно най-вече с невероятните къщи, за които вече споменах – Трулите. Те са част от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО от 1996 г.

Площта на район Апулия е 19 366 км2, а населението – 4 080 311 жители (2008 г.). Граничи с Адриатическо море на изток, Йонийско море на югоизток, Молис на север, Кампания – на запад и Базиликата на югозапад. Почти цялата територия на Апулия е равнинна. Има само един планински район Gargano promontory and the Monti Dauni, с най-висока точка 1,150 м, в северната част на Апулия. Като цяло това е най-малко планинският регион в цяла Италия. Освен това е и много сух, а лятото е и изключително горещо.

Дъждовната вода прониква във варовика и образува подземни реки, които на някои места излизат на повърхността. Така се образуват много и красиви пещери и дупки със странни форми. Особено забележителни са древните пещери в Кастелана Гроте.

Какво е трула?

Трулите са типичните сгради в Алберобело, както и други части на Апулия. Може да ги видите още в градовете Локоротондо (Locorotondo), Фасано (Fasano), Цистерино (Cisternino), Мартина Франка (Martina Franca) и Месапика (Ceglie Messapica).

Трулите са забележителен пример за сухото строителство. Строени са от варовик и други камъни, без абсолютно всякакъв цимент или друга спойка.

Покривът им определено е впечатляващ и странен. Изграден е от два слоя и отвън има конична форма. Вътрешният слой е направен от големи парчета варовик. Външният – от варовикови плочи и има за цел да не пропуска вода. Ако застанете под него, вътре в трулата, ще видите, че има формата на арка.

На самия конус на покрива може да бъде нарисуван символ, който обикновено има религиозно, но може и друго значение – звезда, сърце, полумесец, кръст и други. На върха на покрива обикновено има орнамент, който също носи някаква символика. Покривът на една трула, в повечето случаи, е изграден от няколко конуса. Някога бели, покривите сега са черни, защото плочите са потъмнели от слънцето.

Стените на трулата са много дебели, над 1 метър, с цел да осигуряват прохлада в помещенията през лятото и топлина през зимата. Стената е изградена от два слоя камък, между които има малки камъчета и е бяла.

Обикновено в трулата има централна стая, с допълнителни помещения, наподобяващи ниши. Не е имало специални помещения за децата. Те са спели в нишите, които споменах, а кътчето им се е отделяло от общата стая, със завеса. По-голямата част от трулите имат една стая под всеки конус от покрива.

Съществуват много теории, относно произхода на тези уникални сгради. Една от най-популярните е, че поради невероятно високите данъци върху имуществото в миналото, населението на Апулия прави конструкциите без цимент и други спойки, защото така цели големи части от къщите бързо могат да се разглобят. Твърди се, че една трула може да бъде превърната буквално в купчина камъни, за около час. И когато пратеникът на краля дойде да я оцени, вече е късно и хората са се отървали от данъка. Невероятна теория, но като че ли тя надделява над останалите.

Друга от популярните теории е, че трулите са строени така, защото е било много лесно, а варовикът наистина е бил в изобилие. От друга страна, за онова време са предоставяли необходимия комфорт.

Оцелелите и до днес трули са много популярни сред туристите и често се случва англичани или германци да ги купуват. Както и италианци, разбира се, но определено трябва да са много заможни, защото удоволствието е изключително скъпо. От друга страна, реставрирането или каквато и да било друга дейност, свързана с трулите, е доста сложно. Собствениците им трябва да се съобразяват с редица регламенти, тъй като трулите са защитени от ЮНЕСКО. Така се превръщат в изключителен пример за това как една древна техника може да се запази в този модерен свят.

Първите трули са построени през 16 век, след като местните фермери били принудени да се установят тук и да обработват земята. Фермерите изградили своите домове, използвайки варовика, който е в изобилие и е наблизо. Почвите в района са подходящи само за отглеждане на маслини, поради което маслиновите горички и днес са навсякъде.

Най-добрият начин да усетите магията на трулите е да останете в една от тях. Някои от трулите са трансформирани в хотели. Силно казано хотели, защото са толкова малки…, но и толкова невероятни! Но въпреки всичко, стаите са направени удобни и уютни. Можете да си изберете трула в центъра на града или в околностите. Има възможност цялата да е само за Вас, което наистина е невероятно и неповторимо преживяване.

Какво задължително трябва да видите в Алберобело?

Основното – трулите. Но има и много интересни малки музеи, разбира се направени в трули, както и други приятни места, от които можете да си купите сувенири и да опитате местната храна.

Центърът на Алберобело е типичен за малките населени места в Южна Италия – ниски сгради и тесни, криволичещи улички. Жилищните трули са основно на по-старите улици в града, а в центъра са доста по-малко.

Най-живописните части на Алберобело са две области, съставени почти изцяло от трули – над хиляда от тях.

Обособена като основна туристическа част в Алберобело е Rione Monti. Това е живописен квартал на склон, с изглед към центъра на града. Разходката в него е наистина приятна, но се пригответе за постоянното приветстване от местните търговци. Ще откриете цветни керамични свирки, миниатюрни макети на трули, сребърни бижута и какво ли още не. В много от сградите има нещо като малки барове, в които можете да пробвате местно вино, бисквити и други тестени изделия.

Въпреки че областта очевидно е един голям „капан” за туристи, цените не са много високи. Причината е силната конкуренция сред търговците и собствениците.

Втората област с най-много трули се нарича Aia Piccola. Тя е много различна от Rione Monti и е по-малко посещавана от туристи. Това е още една жилищна площ, с тихи алеи покрити с малки населени трули.

Останалата част от града са „обикновени” къщи или трули, пръснати живописно тук и там. Най- голямата църква в центъра – Chiesa dei Santi Medici Cosma e Damiano също е много интересна. Главната улица, която започва от нея – Corso Vittorio Emanuele, води право към главния район с трули. Това е приятна уличка с барове, магазини, ресторанти и пейки, с насядали усмихнати възрастни местни хора.

Главният площад на града – Piazza del Popolo е приятно отворено пространство с пейки и маси, на които можете да си починете и да се насладите на заобикалящия Ви живот.

Наблизо е градският музей – Museo del Territorio. Той е образуван от над десет комбинирани трули. В Алберобело има няколко други малки музеи – на зехтина, на виното, на занаятите.

Храна и напитки в Алберобело

Сред малките трули има много кафенета и барове, разбира се в същия стил. Има и няколко ресторанти и пицарии, както и няколко малки магазини за храна. В четвъртък по традиция се провежда пазар за плодове и зеленчуци, където можете да купите някои местни специалитети. В най-големите ресторанти в центъра на селцето, храната е повече от перфектна.

Около Алберобело

Градчето наистина е уникално място, но все пак малко. След няколко дни разходки в него и разглеждане на трулите, сигурно ще искате да видите и нещо друго интересно. Разбира се, няма никакъв проблем. В района определено има какво да се види. Най-удобно е, ако разполагате с автомобил, но има и добре организиран обществен транспорт.

Трябват Ви буквално няколко минути с влак, за да достигнете до живописния град Мартина Франка. По пътя можете да спрете в Локоротондо, който е исторически център, разположен на хълм с красива гледка към Valle d’Itria – зелен пейзаж, осеян с бели трули. Друга спирка на железопътната линия, обратно по посока Бари, е Кастелана Гроте, който е известен с обширните си и красиви пещери.

Една от най-интересните еднодневни екскурзии е тази до град Остуни. Белите къщи, невероятната средиземноморска растителност и криволичещите улички ще Ви впечатлят. Белите му хълмове просто омагьосват!

Въпреки очарованието на Алберобело, все повече млади хора бягат от него, за да намерят работа в големите градове. Така по-старите остават в опита си да ремонтират и поддържат уникалните си къщи, за да запазят вековните традиции на Алберобело. Макар и обременени с тази трудна задача, те очевидно се справят прекрасно и то с усмивка на лицето. Днес в Алберобело има оцелели около 1 600 трули, които се адаптират към нуждите на съвременния живот. Пожелавам Ви някой ден да отидете и да видите всичко това с очите си!