Кацнала величествено на върха на скалист хълм близо до днешна Провадия, България, крепостта Овеч стои като свидетелство за стратегическата мощ и културното богатство на региона. Тази древна крепост, датираща от ранния средновековен период, не само е служила като страхотен отбранителен бастион, но също така въплъщава богатство от легенди и архитектурни чудеса, които продължават да пленяват посетителите днес.
Местоположение на крепост Овеч
Разположена близо до град Провадия в Североизточна България, и само на 50 км от гр. Варна, в местността „Калето“, крепостта Овеч заема властна позиция на върха на стръмна варовикова скала. Стратегическото й местоположение е с изглед към плодородните равнини на долината на Провадийска река, предлагащи панорамни гледки към околния пейзаж. Естественият терен осигурява страхотна защита, със стръмни склонове от всички страни, което прави достъпа труден за евентуални нашественици. Това географско предимство не само подобрява отбранителните способности на крепостта, но също така улеснява контрола над важни търговски пътища по време на нейния разцвет през ранното средновековие. Днес живописната обстановка на крепостта Овеч продължава да привлича посетители, които искат да опознаят нейното историческо значение и да се потопят в древното българско наследство.
Крепост Овеч карта: https://maps.app.goo.gl/hPhg4VzhCsEA7YLY7
крепост овеч работно време:
Историческо значение
Историята на крепостта Овеч е гоблен, изтъкан от пластове цивилизации, обхващащи хилядолетия. Първоначално построенa от византийците през IV век, нейните корени се простират по-назад до тракийското присъствие, засвидетелствано преди пристигането им. Функционирайки с прекъсвания от III век до началото на VII век и отново от X до XI век, тя претърпява различни културни преходи и завоевания. Известен с различни имена във времето – на византийски Проват, на български Овеч и на турски Таш Хисар (което означава „каменна крепост“) – тя също се появява в исторически хроники като тези на арабския пътешественик от XX век Ал Идриси, наричан Бурфанто. През богатата си история крепостта Овеч е свидетел на управлението на цар Ивайло, кампаниите на граф Амадей VI Савойски през 1366 г. и експедицията на полско-унгарския крал Владислав III Ягело през 1444 г. Служи като основен военен, религиозен, икономически и административен център от XII до XIV век, стратегическото му значение достига връх през тази епоха, затвърждавайки наследството му като крайъгълен камък на средновековното наследство на България.
Архитектурно чудо
Крепостта Овеч е забележително свидетелство за древната българска архитектура и инженерна изобретателност. Укреплението демонстрира стратегическото си значение през цялата история. Крепостта, обявена за недвижим паметник на културата с национално значение през 2008 г., днес разкрива богатство от археологически съкровища на посетителите. Архитектурните му останки включват три църкви, жилищни сгради в северната част и отбранителни съоръжения, всички вградени в пресечения терен. Трябва да се отбележи, че крепостта разполага с три входа:
- Източен: Запазени оригинални каменни стъпала, изсечени в скалата;
- Западен: До него се стига чрез характерна вита стълба от 111 стъпала;
- Северен (главен): Подсилен е от 150-метров мост, свързващ го със съседното плато Табия.
Дебелите каменни стени и стратегически разположените кули определят отбранителната мощ на цитаделата, предлагайки поглед върху нейните военни стратегии и ежедневието през различни исторически епохи. Докато посетителите преминават по нейните древни пътеки и изучават сложните й останки, крепостта Овеч продължава да вдъхва страхопочитание и благоговение пред богатото културно наследство на България.
Легенди за крепостта Овеч: Разказ за хитроумната защита
Една от завладяващите легенди около крепостта Овеч разказва история за устойчивост и стратегически блясък. Според тази легенда черкезите обсаждали Овеч месеци наред, но изобретателните местни жители измислили желязна отбранителна система, сигнализираща с огньове за присъствието на врага. При тревога всички се втурват в крепостта и вдигат подвижния мост, изолирайки платото от околностите му. Дълбоките карстови пещери под крепостта съдържат огромни запаси от зърно, а известен кладенец осигурява прясна вода на обсадените. Този кладенец, според легендата, е служил и като таен път за бягство. Говори се, че в кладенеца била пусната шарена юрдечка, която след два дни изплувала в Петров дол, на 12 километра, демонстрирайки скрития проход на кладенеца. Тези истории подчертават изобретателността и решителността на защитниците на Овеч, превръщайки крепостта в символ на стабилна защита и умни стратегии за оцеляване.
Културно значение
Освен военната си функция, крепостта Овеч има огромно културно значение за България. Археологическите разкопки откриха артефакти и прозрения за ежедневния живот през различни исторически периоди, обогатявайки нашето разбиране за българското средновековно общество. Крепостта е била централна точка за усилията за опазване на културното наследство, гарантирайки, че нейното наследство ще остане за бъдещите поколения.
Съхранение и бъдеще
Усилията за запазване на крепостта Овеч продължават, подкрепени от археологически проучвания и инициативи за консервация. Тези усилия имат за цел не само да опазят физическите останки от крепостта, но и да задълбочат разбирането ни за средновековното минало на България. Крепостта Овеч стои като напомняне за устойчивия дух и културно наследство на нацията, приканвайки посетителите да се свържат с една отминала епоха на сила и устойчивост.
