Сред пресечения терен на Стара планина в България, се намира свидетелство за богатата история и стратегическо значение на региона – крепостта Траянови врата. Тази древна крепост, стои като страж, охраняващ решаващ проход през планините, въплъщавайки векове на военна мощ, архитектурна изобретателност и културен обмен. Днес, крепост Траянови врата е интересна туристическа забележителност, но в миналото била стратегическо място за българската войска. Нека се впуснем в една дигитална разходка из крепостта с нашата подробна статия.
Местоположение на крепостта Траянови врата
Крепостта Траянови врата е бастион с историческо и стратегическо значение, разположен на прохода Траянови врата, основен път през Стара планина, свързващ северните и южните региони на България. Крепостта се намира в Средна гора в седловината между ридовете Еледжик и Голак, на около 70 км от София, на 15 км от гр. Костенец и на 16 км от гр. Ихтиман, в непосредствена близост до автомагистрала „Тракия“.
Проходът Траянови врата свързва Ихтиманската котловина с Тракийската низина, като започва югоизточно от Ихтиман, минава през крепостта Траянови врата и завършва на около 4,5 километра северозападно от Ветрен при седловината Паланката, достигайки 710 метра надморска височина. Този проход се изравнява с историческия римски път Via Militaris и граничи със стар, занемарен път, който сега е до голяма степен непроходим, което го прави непрактичен за съвременна употреба.
Карта на крепост Траянови врата: https://maps.app.goo.gl/6AuWB5VvAkbwTQTo9
Крепост Траянови Врата работно време:
- Вторник – Неделя: от 9.00 до 17.00;
*Информацията е актуална към май 2024. Актуално работно време и цени вижте на сайта на крепост Траянови врата.
Легенди за крепостта
Както за много крепости в България, така и за Траянови врата, има различни легенди, които през вековете са се носили от уста на уста. Тук ще ви представим две от тях.
Легенда за Проклятието на Суки
Според легенда, описана от историка и журналист Красимир Узунов, проходът, познат днес като Траянови врата, се е наричал Суки в античността, Васили Пили, което означава Царска порта, а по-късно и Българска клисура.
По време на битката при Траянови врата на 17 август 986 г. силите на византийския император Василий II претърпяват тежко поражение, като самият император е тежко ранен. Впоследствие Василий II бил измъчван от нетърпима болка, изразяваща се в тъмни петна, покриващи лицето и ръцете му. Въпреки опитите на лекари и лечители да облекчат състоянието му, усилията им се оказват напразни.
След години при императора водят старец, който е живял близо до прохода, и е един от Самуиловите войници, ослепени в битката при село Ключ. Той опипва лицето и ръцете на Василий II и му казва, че тези петна са белези от кръв от вените на хора с различни съдби, а не рани. Тогава Василий си спомня за битката при Траянови врата, където български болярин му казва, че армията му ще успее да премине през прохода, тъй като българските войски са далече. Императорът си спомня за битката и как в разгара й, боляринът се появява отново и намушква императора с дълъг нож. След това, българинът е убит, а тялото му се стоварва в скута на Василий. Битката е ожесточена, а византиецът се оказва измежду безжизнени тела и кръв, която изгаря лицето и ръцете му. Дори годините не успяват да измият реките от кръв, а и земята не я приема. Ето това е проклятието на Суки.
Легенда за цар Траян
Имало едно време цар на име Траян, който царувал по българските земи. Владетелят бил красив, умен и отличен военачалник, но имал един недостатък – имал кози уши. За да прикрие тази аномалия, той измислил царските корони, не само за да забули ушите си, но и за да прикрие всички други несъвършенства.
Неговата тайна останала скрита за всички, освен за бръснарите, които го посещавали веднъж годишно. Те също не можели да кажат на никого, защото бивали убивани още с излизането им от двореца. Много бръснари загинали по този начин. Така цар Траян живял дълго без никой да разкрие неговата тайна.
Веднъж едно младо момче, единствен син на майка си, дошъл да обръсне царя. Когато момчето го видяло, започнало да се смее.
— Защо се смееш, момче? – попитал Цар Траян.
— Никога не съм виждал такива уши, много са забавни. Приличаш на коза. – отговорило момчето.
— Ако кажеш и дума от това, което си видял, ще те накарам да млъкнеш завинаги – заканил се цар Траян. — Нито един бръснар не си е тръгнал жив оттук.
Момчето треперело, молейки за милост. Той разказал на царя, че е единствената подкрепа на майка си и се заклел да пази тайна. Верен на думата си, той запазил мълчание, но започнал да повяхва от неизвестна болест. За да му помогне да оздравее, баба му му казала:
— Ако знаеш тайна, която ти тежи твърде много, изкопай дупка и излей сърцето си. Така, ще ти олекне, ще си възвърнеш здравето, а и тайната ще остане само твоя.
Момчето решило, че ще последва съвета на мъдрата си баба. Той отишъл в планината, изкопал дупка и три пъти възкликнал:
— „Цар Траян има кози уши! Цар Траян има кози уши! Цар Траян има кози уши!“
От мястото поникнало кленово дърво, от което се изработвали флейти. Но когато някой свирел на флейта, направена от това дърво, отеквало: „Цар Траян има кози уши!“
Една вечер цар Траян яздел през планините, когато от стада и овчари, които свирели на флейти, той дочул „Цар Траян има кози уши!“ Шокиран, той наредил на един от прислужниците си да отсече клена. Набързо създали флейта, самият цар започнал да свири на нея. За негов ужас, флейтата повтаряла същия рефрен: „Цар Траян има кози уши!“.
Горчиви сълзи бликнаха в очите му. Царят осъзнал, че недъгът му ще бъде изложен на света. Ето защо, Господ се смилил на него и превърнал планината в порта, обслужвана от стражи, за да гарантира, че тайната на цар Траян остава затворена в неговото царство, предпазвайки я от разпространение извън границите на неговото царство.
Минали са векове, но Траяновата врата стои, като свидетелство за енигматичния цар с кози уши.
Архитектура
Първоначалната дата на построяване на крепостта остава загадка, но най-ранните писмени сведения за нея датират от III век. Крепостта Траянови врата се отличава с впечатляващ дизайн, включващ удължена правоъгълна форма с две петоъгълни кули, охраняващи входа, и една триъгълна, разположена в задната част. Това удължено геометрично оформление с изпъкнали ръбове на кули се отличава от архитектурата, открита в западните римски провинции, и е уникална характеристика на Балканския полуостров.
Приблизително 100 души живеели в рамките на крепостните стени, а наблизо имало две допълнителни крепости и арка, маркираща проход, сега известен като Траяновата врата. За съжаление след падането на България под турско робство мястото е занемарено, което води до пълното заличаване на арката и другите две крепости.
Днес комплексът е реставриран и облагороден по изработен проект. Преди да влязат в крепостта, посетителите се натъкват на информационен център, където могат да се поровят в историята на обекта. Около крепостта Траянови врата и в нейните граници са изградени пътеки, които допринасят за нейната добре поддържана и приветлива атмосфера, идеална за спокойни разходки. Въпреки това, мненията могат да се различават относно успеха на възстановяването на крепостта, с някои усещане, че изкуствените намеси намаляват нейната автентичност, особено за обекти със значителна историческа стойност.
Историческо значение
Независимо от това, крепостта преживява възраждане, предизвиквайки значителен туристически интерес. Посетителите могат да разгледат двете входни кули и да влязат вътре, където е запазен оригинален каменен праг с отвор на пантата на портата. Забележителните характеристики включват 25-метров тунел под една от стените, използван някога за водоснабдяване от близка река, като днес са останали достъпни само около 3 метра. Освен това в земята се виждат два вкопани питоса, използвани за съхранение на хранителни продукти. Пътеката се простира към задната охранителна кула, заобикаляйки външните стени.
Въпреки несигурността относно точното й местоположение, крепостта е свързана със значимо събитие в българската история – битката при Траяновите врата на 17 август 986 г. След двадесетдневна обсада на Сердика (днешна София), силите на византийския император Василий II, известен като „Българоубиецът“, претърпява решително поражение при прохода на Траяновите врата. Войските на Самуил нанасят значителен удар на византийския император, триумф, отбелязан с паметна плоча близо до портите, честваща славната победа на България.
Допълнителна информация за крепост Траянови врата
- Археологически открития: През годините археологическите разкопки в крепостта Траянови врата разкриват множество артефакти и структури, които хвърлят светлина върху различни аспекти от живота в крепостта. Тези открития включват фрагменти от керамика, монети, оръжия и архитектурни останки, предоставящи ценна представа за ежедневните дейности, търговските мрежи и военните стратегии на жителите на крепостта.
- Културно влияние: Крепостта Траянови врата е служила като културен кръстопът, където различни влияния са се събирали и смесвали. Стратегическата й позиция покрай основните търговски пътища улеснява обмена на стоки, идеи и художествени стилове между римляните, византийците и българите области. Архитектурата на крепостта е свидетелство за този културен синтез, включвайки елементи от различни цивилизации и отразявайки динамичните взаимодействия, оформили културния пейзаж на региона.
- Реставрация и усилия за опазване: През последните години са положени съгласувани усилия за опазване и възстановяване на крепостта Траянови врата, като се гарантира, че нейното историческо значение е запазено за бъдещите поколения. Инициативите за опазване са насочени към стабилизиране на структурите на крепостта, провеждане на археологически проучвания и създаване на удобства за посетителите за подобряване на образователния и туристическия потенциал на обекта. Тези усилия подчертават значението на опазването на културното наследство на България и насърчаването на осъзнаването на нейното богато историческо наследство.
- Туризъм и изживяване на посетителите: Крепостта Траянови врата се превръща в популярна туристическа дестинация, привличаща посетители от цял свят, нетърпеливи да изследват нейните древни руини и да се потопят в легендарното й минало. Обиколки с екскурзовод, интерпретативни табели и центрове за посетители предоставят информативни преживявания за туристите, предлагайки представа за историята, архитектурата и значението на крепостта. В допълнение, живописната красота на заобикалящата Средна гора предлага възможности за отдих на открито, туризъм и фотография, което допълнително засилва привлекателността на крепостта като дестинация за любителите на културата и природата
