Памуккале е известен турски курортен град във вилаета Денизли, но също така и удивителен природен феномен. Намира се на 30 км северно от град Денизли. В превод от турски Памуккале означава Замък от памук. Водни струи от древния град Хиераполис, богати на минерални соли, падайки от голяма височина, създават причудливи, вкаменени, ослепително бели каскади. В това живописно място действието на горещите извори, съдържащи калциев оксид, довежда до образуването на варовикови отлагания върху скалистите тераси. Горещите извори Памуккале извират от недрата на планината Кал Даъ вЗападен Андол, Турция. Водата с температура 37 C излиза, клокочейки изпод земята и в изумителни каскади се спуска надолу по поредица от около сто тераси. Водните струи са издълбали терасите и във вдлъбнатините са образували топли водни басейни. Повечето имат ослепително бял цвят, но някои са жълтеникави или кафяви. За съжаление, замърсяването на околната среда се отразява върху свежестта на цветовете. До платото на Хиераполис се стига по долината на река Меандър.
Близо до Памуккале се намират развалините на Хиераполис, основан през 190 пр.н.е. Градът бил популярен сред римляните, страдащите от кожни болести и ревматизъм. Водата на един от горещите извори, който извира от пещера, отделя зловонни, дразнещи очите газове. Древногръцкият историк и географ Страбон, пише, че за броени мигове, те биха убили дори бик. Местните жители вярвали, че газовете са диханието на зли духове. Отдалече тази белоснежна маса създава илюзията за огромна памукова плантация или за замръзнал водопад.
Каквито и разкази да сте слушали, колкото и снимки на Памуккале да сте разглеждали, оставате абсолютно неподготвен за гледката, която се изправя пред очите ви. Гледка, предлагаща снежна белота открай докрай и меки, изливащи се в ниското скални образувания. Памуковата крепост е всъщност масив, по който тече силно варовита минерална вода. От стичането й по склона са се образували различни по големина естествени вани. Някои са плитки, други с дълбочина до 1,5 м. Пълни са с вода, която прелива, образувайки ефектни сталактити и нежни каскади. Човек има усещането, че планината е покрита с пухкав сняг. Самата вода е приятно топла. Казват, че поддържа постоянна температура от 35 градуса през цялата година.
Всъщност именно на тази вода дължи славата си Памуккале. Още в древността знатните люде оценили качествата й и я използвали за лечебни и разкрасяващи процедури. Според легендата във варовиковите вани се е къпала и поддържала хубост самата Клеопатра. Специалисти са изследвали водата и открили редица ценни елементи в нея. Точният химически състав е доста дълъг, но представлява уникална комбинация от магнезий, натрий, калий, желязо, алуминий, хлор, нитрати, сулфати, фосфати, бикарбонати и т.н. Водата на Памуккале има естествено Ph 6 и е с радиоактивност 9,25, което не само че не е опасно за здравето, а именно на нея се дължи лечебният ефект при доста заболявания.
Местните твърдят, че термалните извори оказват изключителен ефект върху мъжката потентност, помагат при кожни и сърдечни заболявания, при проблеми с кръвообращението, бъбреците, нервите, при ревматизъм и парализа. Историята показва, че още от древни времена мястото се е си лечебна вода. И тогава, както и сега, мнозина са идвали най-вече за да се изцерят. Лекари са изследвали състава на водата и ефекта от баните и потвърждават народните легенди. Е, все още нито един парализиран не е проходил, след като се е топил в басейните на Памуккале. Но мнозина са се излекували или поне облекчили проблемите си. Медиците са категорични: водите на Памуковия замък оказват изключително благотворен ефект при гореспоменатите заболявания.
Ако постоите само минута-две във водата, ще забележите, че по кожата ви са се натрупали мехурчета въздух. Именно те засилват кръвообращението. След няколко минути кожата приятно порозовява. При пиене пък водата оказва терапевтичен ефект при бъбречни заболявания. Но се пригответе за особен вкус: невъобразима комбинация от солено, сладко и кисело. Всъщност голяма част от туристическите агенции предварително предупреждават, че водата не е вкусна. В повечето случаи се консумира бутилирана минерална вода, а местната се използва само за лечебни цели.
Между другото, с водите на Памуккале ще си имате и проблеми: не стават за миене на коса. Може да звучи странно, но е факт. В повечето хотели от крановете тече именно въпросната минерална вода. От нея косата става сплъстена и никакви балсами и чудеса на съвременната козметика не са в състояние да я приведат в ред. Така че забравете сложните прически, докато сте на почивка там.
Памуккале не предлага единствено красиви гледки и балнеоложки процедури. Грехота е да отидете дотам и да не разгледате руините на Хиераполис. Всъщност, за да стигнете до Памуковия замък, трябва да преминете именно по каменните улици на древния град. Хиераполис е основан през 190 г. пр.н.е. от династията на Аталидите – владетелите на Пергамон. Градът е бил много популярен сред римляните, страдащи от кожни болести и ревматизъм. От него са запазени забележителни исторически паметници като Римския театър, Християнската базилика, Храма на Аполон, Арката на Домициан, Римския курорт с минералните извори и огромен Некропол. През 133 г. пр.н.е. Хиераполис е бил римско владение, по времето на царуването на Тилберис пък е пострадал след голямо земетресение и е бил разрушен почти из основи. В миналото са го наричали „свещения град“. Сега е под закрилата на ЮНЕСКО и заедно с Памуковия замък са едно от 100-те чудеса на света.
Хиераполис обаче впечатлява най-вече с две неща: с амфитеатъра си и с некропола. Римският театър е всъщност най-запазеното нещо от древния град. На сцената безмълвно стоят статуи, барелефи и скулптури, които помнят велики времена. В цяла Турция това е театърът с най-добре съхранени декоративни елементи. Той силно напомня постройките в Пергамон и Сид, но е много по-запазен от тях. Може да побере над 10 хил. души публика. Некрополът пък е забележителен не само от историческа гледна точка. Представете си поле със саркофази, но не един и два, не и сто, а повече от хиляда. Когато се движиш между тях, сякаш попадаш в призрачно място, дори и въздухът не помръдва.
Памуккале има и още една забележителност, до която туристът рядко достига. Причината е, че повечето от агенциите не смятат за нужно да разходят клиентите си до въпросното място, намиращо се само на 5 км от Памуковия замък. А там определено има какво да се види. Легендата разказва, че водата на един от горещите извори, който блика от пещера наблизо, отделя зловонни, дразнещи очите газове. Древногръцкият историк и географ Страбон дори описва, че за броени мигове тези газове биха убили бик. Според местните това е диханието на злите духове.
Истината е малко по-различна. В пещерата газовете може и да са зловонни и нетърпими. На стотина метра по-надолу обаче мирисът се търпи. И не само – мястото е превърнато във втори балнеоложки „център“. Наоколо има кокетни вили, които се дават по наем. Горещата вода образува каскади на хълм с неголяма височина и формира естествени варовикови вани. Мястото силно напомня Памуккале, но е червено във всичките му възможни нюанси и с далеч по-малки мащаби. Влизането вътре си е направо рисковано, водата в по-централните вани е с температура 57 градуса По-крайните обаче се търпят. Само 2 минути престой в горещата вода стига кожата да стане червена като рак. Постепенно обаче се свиква. Само трябва да се излиза през определено време за охлаждане. „Къпането“ в тази вода е само за смелчаци, а влизането в най-горещите части е равносилно на онова, което правят нашите нестинари.
Червената вода, както е известна сред местните, е много красива на зазоряване. За целта трябва да отидете там още в 5 часа сутринта и търпеливо да изчакате слънцето да се покаже над близките хълмове. В този момент скалите стават кървавочервени, а от горещата вода се издигат облаци пара към небето. Човек има усещането, че всеки момент злите духове ще изскочат от пещерата. Те обаче си остават дълбоко в земята.
